Автор: Пламен Николов

Определение за групираност и точност.

ГРУПИРАНОСТ (Precision) – Групираност наричаме площта, на която са разположени попаденията без значение положението и спрямо точката на мерене. Колкото по близо са разположени попаденията толкова стрелбата е по групирана и обратното.

Групираността (размера на групата изстрели) се определя обикновено за един патрон и конкретно оръжие, изстреляни от един стрелец в рамките на ограничено време.

За измерване на площта на разсейване се използват различни мерки за определяне на разсейването като: средно (вероятно) отклонение, централна ивица, голям радиус (побиращ 100% от попаденията), малък радиус (побиращ 50%) и т.н. Повечето от тях са непрактични за стрелба с прецизна карабина и малък брой изстрели. Най–лесния начин е измерване на разстоянието между двете най-отдалечени попадения и да се извади калибъра на оръжието и получената линейна стойност да се обърне в ъглови единици (MRAD, MOA). Например, стреляме с пушка в калибър .308Win група с размери 3,8 см, като извадим калибъра (.308 закръглено е 0,8 см) се получава групираност с размери около 3 см и оттам обръщаме в МОА (1 МОА) или в милирадиани (0,3 MRAD). Този метод не е най-прецизния, но е напълно достатъчен и лесен за ползване от Т-Клас стрелеца. Често срещана грешка при този метод е изключването на явно отклонено попадение (flyer) което на практика не е явно отклонено. Явно отклонено е попадение, което е на разстояние по голямо от 2,5*R от центъра на разсейване (Средната Точка на Попадение) на останалите попадения. Например, ако останалите попадения са събрани в кръг с диаметър 2 см. и съответно радиус на кръга 1 см оттам имаме 1 х 2,5 = 2,5см., в този случай попадението трябва да се вземе при измерване размера на групата. Броя на изстрелите също е важен за по-точно определяне размера на групата като варира от 3 до 20 изстрела за прецизни пушки. Група от три изстрела е прекалено малка за повечето случай, особено след почистване на цевта от омедняване. От друга страна 20 изстрелна група дава малък процент по-добра точност за размера на групата, а преразхода на патрони е голям. Най-оптимални са 5 или 10 изстрелни групи. Таблицата по долу дава зависимости между размера на групата и броя изстрели, като е видимо увеличаването площта на разсейване при групи с по-голям брой изстрели.

Таблица 1

¼ MOA group

½  MOA group

1  MOA group

ТОЧНОСТ (Accuracy) – Точност наричаме отклонението на центъра на групата (Средната Точка на Попадение – СТП) от мерната точка или центъра на избраната цел, в случай че мерната точка не съвпада с центъра на целта.

Отклонението е вертикално и хоризонтално.

За да се определи отклонението на СТП по вертикала и по хоризонтала първо е необходимо да се определи положението на самото СТП. За голям брой изстрели или попадения отдалечени едно от друго има много точни графични и аналитични методи за определяне на СТП. Също така има и специализирани софтуерни продукти за определяне размера на разсейването и положението на СТП. За съжаление тези методи не са особено практични и приложими за Т-Клас стрелеца при стрелба с прецизна пушка. При групи с малък брой изстрели в повечето случай събрани в една голяма дупка или застъпващи се едно с друго е трудно да се използват стандартните методи и понякога определянето на СТП може да е подвеждащо, а грешка от един или два клика в определянето на СТП не е малка при стрелба на големи дистанции. Накратко при определяне на центъра на разсейване стрелеца трябва да подходи внимателно, особено при случаите на явно отклонено, което не е такова според споменатия по горе стандарт за определяне и трябва да се включи в измерване размера на групата. След като определи СТП, стрелеца измерва отклонението от мерната точка по вертикал и хоризонтал показано по горе на схемата. За точно оръжие се приема отклонение на СТП от мерната точка (центъра на избраната цел) по малко от едно фиксирано деление „клик” на оптическия мерник без значение конкретната стойност на фиксираното деление.

Комбинация от групираност и точност спрямо дадена цел.

Цели и необходими условия за стрелковата тренировка.

Цели на тренировката:
– Натрениране на основните стрелкови навици (положение на тялото, премерване с оптически мерник, спускане и т.н.);
– Проверка групираността на даден патрон в комбинация с оръжието на стрелеца;
– Проверка на другото оборудване свързано със стрелбата (двуноги, задни упори и т.н.);
– Зануляване или проверка на същото направено на предишни стрелби.

Необходими условия при провеждане на стрелбата:

• Разстояние – 100 метра;

• Метеоусловия – безветрие или защитен от вятъра участък на стрелбището, без екстремни температури особено минусови, дъжд, обилен снеговалеж и подобни метеоусловия затрудняващи стрелеца да постигне максимален резултат. Стрелеца трябва да се намира в относителен комфорт спрямо околната среда.

• Положение за стрелба – максимално стабилно с два упора. Преден упор: двунога, раница, пясъчна торба и т.н. Заден упор: меки торбички, заден крак на приклада и т.н. Легнал е най-препоръчително и основно за Т-Клас стрелеца, но също така трябва да се стреля и седнал от маса при същите условия с цел да се види има ли промяна на резултата от стрелбата (групираността и точността).

• Боеприпаси – 50 (60) бр. еднакви патрона. При ръчно снарядени боеприпаси само една конкретна комбинация, при фабрични – да са от една партида (серия) обозначена на кутията. Неспазването на това условие може да доведе до грешни изводи, както за стрелковата техника на стрелеца, така и за техническата страна на оборудването (пушка, мерник, допълнително оборудване и т.н.)

• Светлина – желателно е да няма пряка слънчева светлина за да се избегне негативния ефект на различната осветеност и различното положение на СТП на групата. Необходим е навес над стрелковата позиция или стрелеца да си осигури сянка с помощта на различни приспособления, ако времето е с доста ярка слънчева светлина. Изследването на влиянието на светлината е необходимо в последващите тренировки, но за да има сравнение трябва да се изходи от база, която е постигната без влияние на различната осветеност.

• Мишени

Разположението на мишена Номер 1, задължително трябва да бъде нивелирано с нивел и при стрелба кръста на мерника и мишената ще са нивелирани, ако има разминаване на нивела на оптиката на стрелеца и нивелирания кръст на мишената, трябва да се намери източника на грешка преди да се почне стрелбата. Дебелината на черните линии всеки стрелец може да си я оптимизира спрямо неговата скала на оптическия прибор. Също така може да се направи празно пресечното място на двете линии за по голямо удобство при стрелба със скали с празен център на кръста. Важното да се съвместят е прави и нивелирани линии на мишената и кръста на скалата.

Показаните мишени са примери, всеки може да си създаде собствени, като се почне от такива с геометрични фигури (кръгове, квадрати, ромбове, триъгълници и т.н.) и се продължи по разчупени форми, които може да имат и елемент на разпускане със забавни форми, но същността си остава поразяване с едно попадение максимално близо до центъра на фигурата. Отклонението не трябва да бъде повече от едно фиксирано деление „клик” за дадения оптически прибор.

Файлове с мишените за печат: Номер1, Номер 2 – Вариант 1, Номер 2 – Вариант 2.

Ред за стрелба при провеждане на тренировката.

Упражнение 1 – Стрелба за групираност.
Стрелеца изстрелва 5 група изстрела по мишена номер 1. Без време в спокойна обстановка и максимално съсредоточаване. Проверява се мишената, записва се резултата (размера на групата и отклонението на СТП от мерната точка) и стрелбата се повтаря с нова 5 изстрелна група. Може да се стреля в същата мерна точка като се залепят предишните попадения или в нова мишена и двете се наложат. Записваме общият резултат. Размера на групата на двете и отклонение на общото СТП.

Забележка: Ако има разлика между положението на СТП 1 и СТП 2 по-голяма от средния размер групираност на двете групи продължаваме тренировката само с това упражнение докато не „доближим” различните СТП-та достатъчно близо т.е. трябва да „групираме” на едно и също място. Без това условие не е удачно да се продължава.

Пример: Група едно е с размер 3 см, група две е с размер 2 см т.е. средно 2.5 см групираност от двете стрелби. Разликата на СТП 1 спрямо СТП 2 трябва да е по-малка от 2.5 см. Ако не групираме минимум две групи на едно и също място не е удачно да се правят корекции на мерника.

Упражнение 2 – Стрелба за групираност и точност.
След корекция на мерника на база резултатите от предишните стрелби изстрелваме нова 5 (10) изстрелна група по мишена номер 1. Проверяваме резултатите като групираността трябва да е с размери подобни на предишните (ако стреляме 10 изстрелна група конвертираме размера на базата на таблица 1 по-горе) и измерваме отклонението. Отклонението на СТП от мерната точка трябва да е по малко от едно фиксирано деление „клик” на дадения оптически мерник. Ако не е продължаваме, без да променяме корекциите още една 5 (10) изстрелна група. Ако от двете стрелби имаме приблизително еднакво отклонение тогава променяме корекциите. Проверка на правилността на коригирането след това е достатъчна с 3 изстрелна група.

Упражнение 3 – Стрелба за точност по цели с различна форма.
Произвеждат се 20 (30) изстрела по мишена номер 2. По един изстрел във фигура като се започне от тези с геометрични фигури. Може да се експериментира как влияят на стрелеца и точността му различните форми, цвят, размери и т.н. Целта обаче е само една максимално отклонение от центъра (мерната точка) не повече от един „клик”. Желателно е също така за всеки изстрел да се става и заема положението за стрелба наново. Така от една страна се настройва стрелеца за един и само един изстрел по дадена цел и се заема положението за стрелба десетки пъти за тренировката, което води до натрениране на еднаквостта на заемане на положението за стрелба.